Ваденето на зъби (екстракция на зъби) и корени е най-масовата хирургична интервенция. Ваденето на зъби е най-старият метод за лекуване на заболелите зъби. Първите писмени сведения за вадене на зъби принадлежат на Хипократ, а Аристотел е описал железните клещи за вадене на зъби.
Показания за вадене на зъби.
Причините за вадене на зъби се диктуват от невъзможността да се излекуват по консервативен път различни заболявания на зъба и околозъбната (периодонтална) тъкан.
Ваденето на зъби е хирургичен метод за лечение при гангренозни и изгнили зъбни корени.
При остри или многократно изострящи се грануломи (периодонтити), неподлежащи на лечение, прилагаме вадене на зъби.
Вадене на зъби прилагаме при лечението на пародонтални заболявания - това са заболявания на зъбодържащия апарат на зъба и се изразяват в стопява не на алвеоларната кост вертикално (образуват се вертикални костни джобове) и хоризонтално.
Когато имаме мъдреци със затруднен пробив и възпалителни процеси около тях, решаваме проблема с вадене на зъба.
При мъдреци, които са ретинирани или полуретинирани и предизвикват кариес на предходния зъб, прибягваме до вадене на зъба.
Вадене на зъб имаме и при зъби попадащи във фрактурната линия при счупвания на челюстите.
Ваденето на зъби често може да е част от ортодонтско лечение - така се освобождава място в зъбната редица за да се подредят зъбите правилно.
Вадене на зъби се прилага спрямо зъби, които пречат на стабилността на зъбната протезата - най-четсто това важи за зъби разположени на горна челюст.
Вадене на зъби имаме при вертикално счупени зъби и зъбни корени.
Когато имаме свръхбройни зъби също се налага вадене на зъби.
При нелечими кисти много-често ваденето на зъб може да е единственото лечение.
Преди да се пристъпи към вадене на зъб, е необходимо да се изследва болният : за настоящо заболяване на зъбите, за минали и придружаващи общи заболявания, подробно изследване на устната кухина.
Инструментариум за вадене на зъби
Противопоказания за вадене на зъби:
Ваденето на зъби се избягва при злокачествени тумори.
Вденето на зъби при сърдечно-съдови заболявания се провежда след консултация с кардиолог.
Ваденето на зъби при стомати (възпаление на устната кухина) и при остри вирусни заболявания на горните дихателни пътища се прилага след оздравяване.
Предварителна подготовка за вадене на зъби имаме при пациенти с психични заболявания.
Когато пациента съобщава за алергия спрямо лекарства и анестезии преди да се пристъпи кум вадене на въб се провежда консултация с алерголог.
При тежък диабет преди вадене на зъб се провежда консултация с ендокринолог - може да се наложи прием на антибиотик. При диабет може да е затруднено и по-бавно заздравяването на раната след вадене на зъб.
Вадене на зъб - как протича манипулацията?
Ваденето на зъб започва с поставяне на упойка (анестесия). Самото вадене на зъб се осъществява с клещи за вадене на зъби и лостове за вадене на зъби. След вадене на зъб се налага да се кюретира ямката в костта (зъбна алвеола), в което е бил разположен зъбът или зъбият корен. Кюретажа след вадене на зъб се налага за да се отстрани възпалителната тъкан (гранулом), която се разполага около върха на извадения зъб при зъбите с инфекция. Грануломите са най-честата причина за вадене на зъб. Честа причина за вадене на зъб са и парадонтозните увреждания на зъбодържащия апарат на зъбите. Следващата по честота причина за вадене на зъб са дълбоките или вертикалните фрактутри на зъби. Причина за вадене на зъб са и кореновите перфорации при калибриране на кореновия канал за коренов щифт.
Безболезнено вадене на зъб
Как заздравява раната след вадене на зъб?
При изваждането на зъб, нормалният заздравителен процес протича безболезнено. На кюретирането след вадене на зъб се разчита и за да се напълни зъбната алвеола с кръв. Това е важно при вадене на зъб, защото тази кръв се съсирва в зъбната алвеола и се образува кръвна запушалка, която по-късно се превръща в съединителна тъкан, а тя от своя страна след шест месеца се замества от костна тъкан. Ако при вадене на зъб няма достатъчно кръв за да се образува кръвен съсирек, или той падне най-често заради пушене или жабурене, зъбната алвеола остава суха, възпалява се, инфектира се и започва да боли. Възпалителнкия процес , който се развива се нарича алвеолит и освен с болка се характеризир и със зловоние. Алвеолита се манифестира с болката и зловонието 48 часа след вадене на зъб. Лечението се изразява в повторен кюретаж и поставяне на лекарство, или само с аплициране на лекарство, може да се приложи и лазер терапия. Липса на оздравяване при вадене на зъб имаме и при не добро кюретиране на гранулациите, при останаки от костни и зъбни парченца в дупката на извадения зъб.
Какво прави пациента след вадене на зъб?
След вадене на зъб, поставената марля се притиска половин час. Два часа след вадене на зъб е забранено да се пуши, да се яде и да се пие. След вадене на зъб е забранено жабуренето на устната кухина и пушенето, защото може да се отлепи кръвния съсирек от стените на зъбната алвеола и да се развие алвеолит. Препоръчват се меки храни. Ако кърви се налага повторно притискане на нова марля. При болка след вадене на зъб може да се пият обезболяващи. Пациента се предупреждава, че ако след 48 часа се появи болка, трябва да потърси стоматологична помощ.
Вадене на зъби - разнообразие на зъбната коренова анатомия
Усложнения при вадене на зъб?
При вадене на зъб може да се счупи въхът на корена на зъба. Ако нямя възпалителен процес, то проблеми не се очакват. Раната от ваденето на зъба си заздравява нормално.
При вадене на зъби -горни задни, когато имаме пневматичен тип синуси и корените на зъбите са в синуса при вадене на зъба може синуса да се отвори - решението е зашиване на раната.
При вадене на зъби - долни задни може - може да се нарани долночелюстния нерв. В този случай се наблюдава изтръпвания по хода на нерва - изчаква се. След време нерва самостоятелно възстановява сетивността си.
При кървене след вадене на зъб, алвеолата се притиска с марлен тампон в захапка или се зашива. При пациенти приемащи противокръвосъсирващи или аспирин , се изисква консултация с кардиолог и спиране на противокръвосъсирващите за няколко дни . Приемът им се възобновява след ваденето на зъба.
При счупена костица при вадене на зъб - костицата отпада самостоятелно или се отстранява от зъболекар. Много често тези костици пречат на нормалното заздравяване след вадене на зъб и са причина за разрастане на гранулации в раната от ваденето на зъба. Решението на проблема е в повторното кюретиране.
Противопоказания за вадене на зъби:
Вадене на зъб - как протича манипулацията?
Как заздравява раната след вадене на зъб?
Какво прави пациента след вадене на зъб?